No abstract

Възникващата зрелост съществува единствено в култури, които позволяват на младите хора продължителен период на независими социални роли и проучване през късното юношество и двадесетте години. Тя е период от хода на живота, който е културно конструиран, а не универсален и неизменен (Arnett, 2000). Това допускане породи идеята за изследване и съпоставка на тази възраст при три култури – българска, хавайска и новозеландска. Използван е Типологичният индикатор на Майерс и Бригс MBTI, форма G (Myers et al., 1998). Извадката се състои от 289 изследвани лица на възраст 18-29 г., съответно 100 българи, 89 хавайци и 100 новозеландци. Направени са 6 SRTT сравнения. Резултатите показват типологична специфика, която отличава групата на българите на възраст 18-29 г. от техните връстници от Хавай, САЩ и Нова Зеландия. Спецификата се изразява в предпочитания към N,P,T,IN,NP,NT,IP, TP и INTP и в голяма степен съответства на стремеж а към нови търсения, проучвания и възможности, характерен за годините на възникващата зрелост. Наблюдават се и типологични различия в зависимост от фактора „пол“.

РезюмеСтандартизация на скалата за равнище на себеоценката на Розенберг беше извършена върху извадка от 1498 изследвани лица на възраст от 14 до 64 години. Българският вариант на скалата показа добра вътрешна консистентност (алфа на Кронбах -0,82). Експлораторният факторен анализ доведе до двуфакторно решение, като негативните айтеми, както в много други изследвания, се обособяват във втори фактор. Не установихме различия между мъжете и жените в равнището на себеоценката. Изследваните, по-възрастни от 30 години, имат малко по-висока себеоценка от по-младитe: t(1496) = 3,52, p < 0,001, размер на ефекта d = 0,18. Средното равнище на себеоценка е с 5 пункта над теоретичната средна на скалата, с което се потвърждава универсално установяваната тенденция към висока себеоценка. Данните от редица изследвания със скалата са в подкрепа на нейната конструктна валидност. Ключови думи: Скала на Розенберг за измерване на себеоценката, българска стандартизация AbstractA Bulgarian standardization of Rosenberg's Self-Esteem Scale was made on a sample of 1498 subjects, aged 14 through 64. The Bulgarian version of the scale showed high internal consistency (Cronbach's alpha -.82). Exploratory factor analysis led to a two-factor solution, as in many other studies, with negative items loading on a second factor. There were no sex differences in the level of selfesteem. Subjects older than 30 years had slightly higher self-esteem than younger subjects: t(1496) = 3.52, p < .001, d = 0.18. The mean level of self-esteem was 5 points above the theoretical midpoint of the scale, thus confirming the universal tendency for positive selfevaluation. Several studies gave support for the construct validity of the scale.

The paper traces the dynamics of basic individual values of Bulgarian students in emerging adulthood -aged 18 to 29 in the years of social and economic transition in Bulgaria. Three empirical studies were conducted in 1995 (N = 232), 2005 (N = 157) and 2015 (N = 255), using Schwartz Value Survey -SVS (Schwartz, 1992). Results from the comparison of the three cohorts indicate that over the period of 20-years the importance of both individual and collective values has grown. Collective values grow more intensively and in 2015 they prevailed over individual ones. These findings probably reflect the age effects and the social-historical projections on the value system of the young people in Bulgaria.The paper also discusses some issues referring to the characteristics of value models observed among emerging adults since 1989 after the fall of the communist regime in the country.

No abstract