Prognostic impact of iron deficiency in acute coronary syndromes

Os Melhores Artigos do Ano 2021 nos Arquivos Brasileiros de Cardiologia e na Revista Portuguesa de Cardiologia

“…35 Existem poucos dados na literatura relativamente ao impacto prognóstico da deficiência de ferro nas síndromes coronarianas agudas. Estudo publicado na RPC por Silva et al 36 procurou responder a essa lacuna. Foram avaliados os dados de 817 pacientes internados por síndrome coronariana aguda num hospital terciário português, que foram alocados em dois grupos de acordo com a presença (n=298, 36%) ou ausência (n=519) de deficiência de ferro na admissão.…”

Impact of baseline anemia on the short- and long-term prognosis of patients presenting with non-ST-elevation myocardial infarction

“…Решението за приложение на доказани терапевтични интервенции, които обаче повишават риска от кървене, при изходно анемични пациенти е трудно -защото увеличената честота на перипроцедурно кървене е нежелана, а добре корелира с анемията [1,2,20]. Въпросът допълнително се усложнява и от факта, че чисто патофизиологично наличната анемия увеличава тежестта на исхемията при равни други условия, поради намаления кислороден транспорт [6,21,22]. Голяма част от описваните наблюдения са при пациенти с остър коронарен синдром със SТ-елевация (SТЕМI) и то в относително стари проучвания.…”

“…The decision to apply proven therapeutic interventions, which however inevitable increase bleeding risk, is diffi cult in anaemic patients -because the increase of periprocedural bleeding is undesirable and correlates well with baseline anemia [1,2,20]. The matter is further complicated by the fact that from a pathophysiological perspective, baseline anaemia leads to an increased ischaemic burden in equal other circumstances due to decreased oxygen transport capabilities [6,21,22]. A large portion of the discussed observations are described in patient populations with ST-elevation myocardial infarction (STEMI) and in relatively dated trials.…”

“…Като недостатъци на проучването може да се посочи липсата на допълнителни лабораторни изследвания, които биха дали възможност за прецизиране на генезата на анемичния синдром. Липсата дори на елементарни рутинни диагностични тестове като желязо, желязосвързващ капацитет и феритин при пациенти с анемия и ОКС не позволява допълнителни анализи за ефекта върху прогнозата на типа анемия и нейната евентуална давност [22]. Трябва да се има предвид, че анемичният синдром е спектър от състояния -освен желязодефицитните анемии, още дефицитите на витамин В12, на фолиева киселина, а също така автоимунните и вродените анемии, анемиите при онкологични и онкохематологични заболявания, анемиите с многофакторен произход.…”

“…The lack of additional laboratory tests which would provide an opportunity to specify the etiology of the anaemic syndrome can be pointed out as one of shortcomings of our study. The lack of even the most routine diagnostic tests such as serum iron and iron-binding capacity, as well as ferritin, in patients with anaemia and ACS does not allow further analysis of the eff ect of the type of anaemia and its possible duration on prognosis [22]. It must me expressly stated that of course, anaemia is a spectrum of conditions -in addition the iron-defi cient anaemias, there is also vitamin B12 defi ciencies, folic acid deficiencies, and also autoimmune and congenital anaemic syndromes, oncologic and oncohaematologic anaemias, and multifactorial anaemic syndromes.…”