2019
DOI: 10.33919/sledva.19.39.12
View full text
|
|
Share
Vasil Balev

Abstract: Купчина дрипи. ЖЕНАТА. Не разбирам защо се държи така. Колкото и да опитвам. Какво му става? И друг път е мълчал с дни, но така... Нито говори, нито ме поглежда. Вярно, че преди десетина дни се скарахме за нещо, дори не помня точно за какво, но не разбирам. Пътуваме онзи ден с влак. Отиваме да видим майка му. Винаги ходим за рождения й ден, винаги пътуваме с влак, защото и двамата харесваме влакове. Седим един до друг в купето. Срещу нас-човек някакъв. Двамата се заговарят. Чета, но ги слушам. Той, мъжът ми, к…

expand abstract