2019
DOI: 10.33919/sledva.19.39.11
View full text
|
|
Share
Lilo Petrov

Abstract: Тома-мъж на около 60 години-е седнал в креслото. На сцената бавно влиза млад мъж на 22 години-негова по-млада версия. ТОМА НА 22. Пуснал си я, нали? Тома вдига глава, поглежда младия мъж, не отговаря. Поклаща глава в отрицание. ТОМА НА 22. Добре. Знаеш, че не трябва да я пускаш. Тома се изсмива тихо. Тома на 22 отива до писалището, разравя документите, намира търсеното. ТОМА НА 22. Още не е подписана. Това е добре. ТОМА. Защо дойде? Тома на 22 го поглежда, не отговаря. ТОМА. За да не пускам записката. Ясно. Па…

expand abstract